Понякога хората ни питат каква е връзката между тригеминалната или окципиталната невралгия и мигрената. Тригеминалната и окципиталната са двете класически невралгии (невралгични болки), засягащи главата. Двата тригеминални нерва (ляв и десен) чрез множество разклонения осигуряват чувствителността на лицето, челото и скалпа около слепоочията. Окципиталните нерви пък са отговорни за скалпа в задната част на главата и темето. Най-новите проучвания показват, че мигрената също се провокира от увреждания (невропатии) на клонове на тези нерви. Разликата е, че при тригеминалната и окципиталната невралгия увреждането е в основата на нервите (притискане от артерия дълбоко в черепа на корена на тригеменалния нерв или тригеминалния ганглион, или притискане от прешлените в гръбнака на корена на окципитален нерв), докато при мигрената увреждането е по разклонения на тези нерви извън черепа и гръбнака.

  Типичен пример е мигрена с пулсираща болка в слепоочието, при която аурикулотемпоралния (Auriculotemporal) клон на тригеминалния нерв (вж. диаграмата) се дразни от минаващата над него темпорална артерия. При притискане с пръсти на артерията в началото ѝ, пред ухото (където тя може да се напипа по туптенето ѝ), болката отслабва.

  Друг пример е приклещване на окципиталния нерв при преминаването му през мускулите във врата (вж. долната диаграма). Анатомията на нервите около главата и точките, където обикновено се получават такива притискания и увреждания, са вече добре изследвани.  

  Симптомите на тригеминална невралгия са много тясно дефинирани и включват много силна, стрелкаща, електрическа или пробождаща остра болка по протежение на един или няколко клона на тригеминалния нерв. Почти същото важи и за окципталната невралгия. Така дефинирани, тези две невралгии са в ярък контраст с другите главоболия - мигрена, тензионно и клъстерно, чиито симптоми са по-неспецифични и до голяма степен се припокриват. 

  Редица проучвания през последните десет години, както и нашия опит, показват, че при повече от 90% от пациентите с първично главоболие (мигрена, клъстерно и др.) се откриват такива невропатни точки, отключващи главоболието. Лесно е да се тества дали то е причинено от раздразнен или увреден нерв в дадена точка - достатъчно е да се ижектира местен анестетик (лидокаин) подкожно до нерва около точката. Ако главоболието спре или значително отслабне, значи се провокира от травма на този нерв. Опитни невролози могат да идентифицират тези места до голяма степен и по оплакванията на пациента и чрез опипване (палпатация). Нерядко човек може да има няколко такива точки. Причините за тези увреждания на разклоненията на нервите са различни: особености в анатомията по рождение (като по-тесни каналчета, през които нервът минава между мускулите и костите на черепа, или преплитане с артерия); спортна или друга травма; операция, тумор и др. 

  Когато установим подобна периферна причина за главоболието, лечението обикновено е комплексно и включва неврална терапия на засегнатия нерв чрез "блокади", а когато става въпрос за големия окципитален нерв - и определени промени в движението и стойката на тялото в ежедневието, че той да не се дразни. Същевременно част от лечението е насочено и към повишаване на болковия праг на централната нервна система и подобряване на общото здравословно състояние на организма. При почти всички пациенти тази терапия води до значително разреждане пристъпите на главоболие, а понякога и до пълно излекуване.

  При някои пациенти обаче, нервът е дотолкова притиснат и травмиран, че пристъпите не могат да се разредят достатъчно. В тези случаи е подходящо да се пристъпи към хирургическо освобождаване (декомпресия) на нерва. Целта е да се освободи нервът от притискащите го тъкани, като оплетена артерийка или срастване, да се разширят каналчетата, през които минава и т.н. Ефектът от тези операции обикновено е много добър, като при около 50% от пациентите се постига пълно излекуване, а при повечето от останалите - значително разреждане на пристъпите. 

t