Ключови точки

  Какво е мигрена?

  Мигрената е най-разпространеният вид главоболие. Тя е най-честата причина за инвалидизиращо, силно главоболие. Доскоро мигрената се смяташе за нелечима, но през последните години се постигна пробив в изясняването на причините, които я пораждат, и тяхното лечение. Съвременното разбиране за мигрената е, че тя се се дължи на комбинация от фактори, включващи притиснати/ увредени периферни нерви около главата или във врата, чувствителност на централната нервна система, метаболитна нестабилност и др.  Диаграмата вдясно показва точките, където най-често се получава притискане и раздразнение на нерв. Мигрената често се провокира от начина на живот - стрес, нарушен сън, неправилно хранене, злоупотреба с обезболяващи, лоша ергономика на работното място, и др. Погрешно се смята, че мигрената е нелечима.  Всъщност след установяване на основните причини, които я предизвикват и поддържат в даден пациент, и прилагане на подходящо лечение, тя може да бъде значително облекчена като честота и сила на пристъпите, или напълно излекувана.  

  Мигрената най-общо е два вида: мигрена с аура (25%) и мигрена без аура (75%). Аурата е вълна от сензорни нарушения (зрителни, слухови и други), които се появяват непосредствено преди главоболието и траят до половин час. Пациентите с аура като цяло са малко по-чувствителни към някои дразнители, например към алкохол. В редки случаи аурата може се появи и самостоятелно, без да е последвана от главоболие.

• Симптоми
• Разпространение
• Отключващи фактори
• Диагностика
• Лечение

  Симптоми

  Пристъпите на мигрена са умерени, до тежки по интензитет. Болката често е пулсираща или туптяща и обикновено се локализира в едната половина на главата - лявата или дясната - по-рядко е двустранна. Може да боли по-силно в определени точки - на слепоочието, челото, врата, но и едновременно навсякъде. В най-лошия случай пристъпите са свързани с чувствителност към светлина, шум и/или миризми. Гаденето е един от най-разпространените симптоми при мигрена и се влошава при движение, което често води до инвалидизиране на пациента. В много отношения мигрените са доста сходни със състоянията на махмурлук.

  Диагностицирането на мигрената е сложно. Болката може да се усети в лицето и мигрената да се сбърка със синусово главоболие. В други случаи боли вратът и това подвежда за артрит, шипове или мускулен спазъм. Диагностицирането се усложнява и от това, че главоболието може да е придружено от симптоми, подобни на синусовите, например сълзене на очите, запушване на носа и усещане за налягане в лицето. Повечето пациенти, които мислят, че страдат от синусово главоболие, всъщност имат мигрена.

  При до 25% от пациентите с мигрена болката може да се предшества от аура – временен неврологичен синдром, който постепенно се усилва и обикновено изчезва с началото на болката. Най-често мигренозната аура се изразява в зрителни разстройства (примигващи светлини, зигзагообразни линии, бели петна). Но много хора усещат също изтръпналост, объркване, проблеми с говора, световъртеж (замайване) и други неврологични симптоми, подобни на тези при удар.

     Разпространение

  Мигрената спохожда около три пъти по-често жените, отколкото мъжете, и засяга около 10% от възрастното население. Тя често се среща по семейна линия и може да започне още в началното училище, но най-често настъпва в началото на зрелостта. Пристъпите често отшумяват с възрастта, но могат да се появят по всяко време. Мигрената обичайно е причината за повтарящи се, тежки главоболия и за хроничното ежедневно главоболие.

  Причини за мигрената и диагностика

  Въпреки острите симптоми, мигрената нe се дължи на промени в мозъка или на други тъкани, които се откриват с ядрено-магнитен резонансен скенер или компютърна томография. Всъщност много експерти изобщо не препоръчват образни изследвания на мозъка, дори в тежките случаи, ако симптомите на пациента са типични за мигрена. Добрата практика е щателен неврологичен преглед.

  Най-съвременните открития от САЩ сочат, че мигрената се дължи на комбинация от чувствителност на централната нервна система и притиснат/раздразнен периферен нерв около главата. Тези нерви (тригеминални и окципитални) осигуряват чувствителността на кожата на лицето и скалпа. При страдащите от мигрена обикновено някой от тези нерви е притиснат, което води до нарушено локално кръвоснабдяване и увреждане на нерва. Например аурикулотемпоралният нерв в областа на слепоочието може да се окаже раздразнен от пулсирането на минаващата над него темпорална артерия. Това води до каскада от биохимични събития с участието на централната нервна система и в крайна сметка до мигренен пристъп. Пациентите с мигрена често имат и по-неустойчива централна нервна система, с по-нестабилни нива на невротрансмитери и хормони, което улеснява развитието на пристъпа. Установено е, че аномалия в производството на хормона мелатонин също отключва мигрената.

  Макар и изключително рядко, срещат се семейства, които страдат от мигрена в резултат на единична генетична мутация в един от четирите гена, за които се знае, че могат да доведат до т. нар. фамилна хемиплегична мигрена.  За съжаление, все още няма генетични тестове за мнозинството от пациентите. Диагнозата е клинична, тоест, поставя се от опитен лекар, тъй като не може да бъде установена със сканиране или кръвен тест.

Отключващи фактори

  Мигренният пристъп често се отключва от външни фактори, например определни храни и напитки, климатични промени, стрес и др. Счита се, че те влияят на стабилноста на централната нервна система, или водят до натиск/дразнене на чувствителни периферни нерви. Например приемът на алкохол води до резки промени в нивото на невротрансмитера серотонин в мозъка, което се отразява на способноста му да потиска болковите сигнали, идващи от периферната нервна система. Стресът също се отразява отрицателно на невротрансмитерните нива. Кофеинът пък води до свиване на кръвоносните съдове, но когато ефектът му отмине, обикновено на следващия ден, свитите кръвносни съдове се разширяват повече от нормалното и дразнят съседните до тях нерви. Това може да провокира мигренен пристъп. Освен това кофеинът се отразява на качеството на съня, което пречи на възстановяването на мозъка и тъкъните на тялото. Така на следващия ден те са по-неустоичиви на дразнители. Обикновено главоболието се отключва от натрупването на няколко фактора - например следкофеинов ефект, плюс стрес.

 Най-честите провокатори на мигренен пристъп са:

• алкохол;
• климатични промени;
• излежаване до късно;
• нарушен сън;
• промени в графика;
• обезводняване;
• глад;
• определени храни (кофеин, шоколад, ядки, колбаси, мазнини и др.);
• силни миризми;
• скърцане със зъби през нощта;
• менструация.

   Лечение

  Тежките и чести мигрени, придружени и с неврологични симптоми, е най-добре да се лекуват с превантивни медикаменти или хирургично, в комбинация с промени в начина на живот, след като се установят главните отключващи фактори (притиснат периферен нерв, аномалии в метаболизма, чувствителност към определени храни и др.). По-леките случаи се повлияват много добре при промяна в начина на хранене, подобряване на качеството на съня, кинезитерапия и др. В случаите на притиснат периферен нерв може да се направи и оперативна декомпресия на нерва или нервна блокада.

  Отделният пристъп на главоболие е най-добре да се атакува още в самото му начало с някой от следните видове обезболяващи медикаменти: триптани, нестероидни противовъзпалителни средства, антиеметици (против гадене) и понякога наркотици или стероиди. Сред тези лекарства триптаните са най-новият клас. Те се смятат за най-ефикасни и с най-малко странични ефекти. За разлика от другите обезболяващи, те действат много по-специфично - само на рецепторите, участващи в процеса на мигрената - 5-HT1B, 5-HT1D, и 5-HT1F. Не се препоръчва употребата на аналгетици повече от няколко пъти в месеца, особено на такива съдържащи кофеин, като беналгин, седалгин нео, кофергамин и др., тъй като те водят до хронифициране на главоболието - така нареченото медикаментозно главоболие.

  Повечето мигрени обичайно продължават от няколко часа до два дни и се повлияват добре от специфични лечения. Но при някои пациенти мигрената е особено тежка и дълготрайна и дори може да стане хронична, като продължава седмици или дори години наред. Ако не се лекуват правилно, или се оставят без лечение, периодичните мигрени могат да се трансформират в хронично ежедневно главоболие с постоянни тлеещи симптоми, които периодично изригват в пълна мигрена. Това състояние се лекува много по-трудно. 

  Мигрените са свързани с повишен риск от инсулт, образуване на белези по мозъка, видни при ядрено-магнитен резонанс, до порок на сърцето (пролапс на митралната клапа) и др. Евентуално обяснение на тази връзка е, че мигрените се отключват от хипоксия (недостиг на кислород) в мозъка следствие на частични емболизми.

  В Центъра по главоболие, нашите невролози работят съвместно с психолози, неврохирурзи, ендокринолози, кинезитерапевти и диетолози, за да осъществят възможно най-ефикасното лечение на пациентите с мигрена.